Пловдивското дерби: Ботев срещу Локомотив - история и най-големите мачове

Пловдивското дерби не се нуждае от обяснение за никого, който е израснал в града под тепетата. На 1 април 1951 година Ботев и Локомотив излизат един срещу друг за първи път в А група и срещата завършва 3:0 за „черно-червените“. От този ден насам двата клуба делят не само стадиони и квартали, а цяла една градска идентичност, която се предава от баща на син и рядко се поддава на логика.

Днешният вид на дербито се оформя през 1967 година, когато Ботев и Спартак са обединени принудително и за основен съперник на „жълто-черните“ остава Локомотив. Оттогава мачът носи всички белези на голямо съперничество: пълни трибуни, напрежение още от тунела, песни, които се пеят с часове преди първия съдийски сигнал, и усещането, че загубата в този конкретен мач тежи повече от три точки.

Как се ражда дербито на Пловдив

Историята на градския футбол в Пловдив е история на размествания. Преди 1967 година за дерби се смята мачът между Ботев и Спартак, а Локомотив съществува в сянката на тези два клуба. Принудителното обединение променя всичко: Спартак изчезва като самостоятелен отбор, а неговите привърженици трябва да изберат своя нов дом. Така се ражда съперничеството, което днес познаваме, с ясни цветове, ясни квартали и ясна памет за онова, което е било отнето.

Показателно е, че първият мач от А група между Ботев и Локомотив се играе още в началото на 50-те години, тоест съперничеството има корени, по-стари от самото обединение. Това обяснява защо и днес, десетилетия по-късно, дербито не изглежда изкуствено създадено. То е резултат от реален градски сблъсък за територия, публика и място в йерархията на българския футбол.

Двата свята: „канарите“ и „армейците“ от Лаута

Ботев е клубът на южния бряг на Марица, на кварталите около Каменица и на хората, които се гордеят с това, че отборът им е носил името на поет и революционер. Локомотив е клубът на железничарите, на северната част на града и на Лаута, където поколения фенове са израствали на една и съща трибуна. Двете общности имат различна социална памет и това се усеща още при влизането на стадиона.

Символиката е проста и затова работи толкова добре. Жълтото и черното срещу червеното и черното, „Колежа“ срещу Лаута, „смърфовете“ срещу организираната северна трибуна. Всеки детайл е разпознаваем и всеки детайл има значение за хората, за които този мач е един от двата най-важни в календара, редом с гостуването на софийските грандове.

Двата стадиона и тяхната роля в дербито

Ботев играе на стадион „Христо Ботев“, известен като Колежа, чиято реконструкция през последните години промени облика на целия квартал. Локомотив посреща съперниците си на стадион „Локомотив“ в Лаута, където трибуните са плътно до терена и звукът от северната страна стига до всяка точка на игрището. Тази близост е част от домашното предимство и обяснява защо гостуващите отбори често изглеждат стреснати още в първите минути.

Когато дербито се играе в Пловдив, градът се променя още от сутринта. По булевардите се появяват знамена, а около стадиона се събират хора, които не са си купили билет, но искат да усетят атмосферата.

Най-големите резултати и героите на дербито

Най-изразителният резултат в историята на дербито е постигнат на 28 ноември 2020 година, когато Локомотив побеждава с 6:0. За Ботев най-големите победи са две по 5:0, записани в сезоните 1988/89 и 1995/96. Тези резултати се помнят не заради числата сами по себе си, а заради онова чувство за пълно превъзходство, което една трибуна изживява за сметка на друга.

С най-много изиграни мачове в дербито са Динко Дерменджиев и Виден Апостолов с по 28 срещи за Ботев, а за Локомотив Георги Василев има 27. Голмайстори на съперничеството са Георги Василев с 13 попадения и Динко Дерменджиев с 11. Имената им се произнасят с уважение и от двете страни, защото в такъв мач статистиката е и памет, и аргумент в безкрайните спорове след последния съдийски сигнал.

Защо това дерби е различно от софийското

Вечното дерби между Левски и ЦСКА носи тежестта на национален сблъсък и се играе пред десетки хиляди на неутрален по дух национален стадион. Пловдивското дерби е по-камерно, по-градско и в известен смисъл по-лично, защото съперникът живее на няколко спирки разстояние. Тук рядко става дума за титли, но почти винаги става дума за достойнство и за правото да кажеш, че твоят квартал е по-футболният.

Точно заради това мачът е толкова труден за прогнозиране. Формата, класирането и бюджетите губят значение, когато на терена излязат два отбора, чиито привърженици се познават лично. В такива срещи тактиката често отстъпва на характера, а един рикошет може да се превърне в тема на разговори за години напред. За контекста на цялото първенство вижте и материала за формата и историята на Първа лига.

Денят на дербито в Пловдив

Атмосферата започва да се гради още предния ден. Феновете проверяват къде ще бъде организираният поход, кой е кварталът, който ще бъде оцветен в жълто и черно, и кой ще посрещне автобуса на отбора. По традиция шествията тръгват от различни точки и се сливат близо до стадиона, а полицията разделя потоците, за да няма сблъсъци.

Вътре в съоръжението ритъмът е различен от този на софийските мачове. Тук песните са по-кратки и по-ритмични, а реакцията на трибуните е по-директна, защото разстоянието до терена е малко. Когато домакините поведат, шумът става физически осезаем, а когато резултатът се обърне, настъпва онова тежко мълчание, което познават всички, които са стояли на тези трибуни.

• Първата среща от А група между Ботев и Локомотив е на 1 април 1951 година и завършва 3:0 за Локомотив.
• Съвременният вид на дербито се оформя през 1967 година след обединението на Ботев и Спартак.
• Най-голямата победа в историята е 6:0 за Локомотив на 28 ноември 2020 година.
• Ботев има две победи с 5:0, записани в сезоните 1988/89 и 1995/96.
• Динко Дерменджиев и Виден Апостолов имат по 28 мача за Ботев в дербито.
• Георги Василев е голмайстор на съперничеството с 13 попадения.

Пловдивското дерби остава един от малкото мачове в България, в които резултатът е второстепенна тема още преди първия съдийски сигнал. То живее в разговорите по кафенетата, в старите снимки по стените на клубните помещения и в онази упорита вяра, че собственият квартал винаги има по-добър отбор, независимо какво казва таблицата.

Често задавани въпроси