Стадион „Георги Аспарухов“ (Герена): история, реконструкции и Сектор Б

Стадион „Георги Аспарухов“ е един от малкото български стадиони, които могат да разкажат историята си без нито един трофей. Построен е с пари, събирани от привърженици, открит е през 1963 година и оттогава е домът на Левски - мястото, където „сините“ са изживели европейските си вечери, титлите си и най-тежките си разочарования. За поколения софиянци „Герена“ не е адрес, а начин да се ориентираш в града и в собствения си живот.

Името идва от квартала, в който е издигнат, а днес официалното название носи паметта на Георги Аспарухов - Гунди, загинал трагично през 1971 година. От 1990 година стадионът носи неговото име, а пред входа на западната трибуна стои паметник, който и до днес е първото място, към което се отправят гостите на клуба.

Стадион, построен с пари на фенове

Историята започва през 1960 година, когато клубът получава терен в квартал „Герена“ и започва строеж на третия си стадион. Проектът е на архитект Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години с пари, събирани от почитателите на отбора. Това е рядък за онова време пример за съоръжение, изградено отдолу нагоре - не по решение на държавата, а по желание на хората, които искат собствен дом.

Първоначалният вид на стадиона е бил типичен за епохата: открити трибуни с пейки за около 45 хиляди седящи места, лекоатлетическа писта около терена с размери 110 на 80 метра и само една покрита трибуна - западната. Този силует се е запазил в снимките и в спомените на всички, които са видели „Герена“ преди реконструкциите.

10 март 1963: първият мач

Официалното откриване е на 10 март 1963 година с шампионатен мач срещу Спартак (Плевен), който Левски печели с 4:0. Две години по-късно, на 3 октомври 1965 година, на „Герена“ се играе и първият европейски мач на клуба - 6:0 срещу шведския Юргорден в Купата на европейските шампиони. От този момент стадионът става сцена на онова, което феновете наричат европейски вечери.

През 1986 година на стадиона е поставено светлинно табло, а около него са издигнати четири кули с електрическо осветление. Това променя изцяло възможностите на клуба - вечерните мачове стават част от идентичността на „Герена“, а осветлението позволява и провеждането на срещи в по-късни часове, както изискват телевизиите и УЕФА.

Името на Гунди

През 1990 година стадионът е прекръстен на името на Георги Аспарухов, който загива при автомобилна катастрофа през 1971 година. Това не е формално решение: Гунди е играчът, който свързва поколенията и който остава символ на онзи Левски, който играе равен срещу най-големите в Европа. Паметникът пред западната трибуна е място, където преди големи мачове се оставят цветя и шалове.

Именно около това име се върти и цялата култура на стадиона. Феновете не казват „отивам на стадиона“, а „отивам на Герена“, и в това има повече смисъл, отколкото изглежда. За тях съоръжението е продължение на клуба, а не просто инфраструктура. Повече за човека, чието име носи то, четете в материала за живота и паметта на Георги Аспарухов.

Затварянето и фондът на феновете

В периода 1992 - 1998 година стадионът е затворен за ремонт, за да отговори на изискванията на УЕФА за международни мачове. Заради финансовата криза в страната работите почти замразяват в средата на десетилетието, а отборът играе домакинските си срещи на Националния стадион. Промяната идва през 1998 година, когато е създаден фонд „Стадион Георги Аспарухов“ и хиляди привърженици даряват средства и доброволен труд.

Новоремонтираният стадион е открит на 5 май 1999 година с решаващия за титлата мач срещу Литекс, който завършва 0:0. Тогава е премахната лекоатлетическата писта, теренът е разширен, а след поставянето на седалки трибуните побират близо 30 хиляди души. Това е и моментът, в който „Герена“ придобива съвременния си вид - по-компактен, по-близо до терена и по-шумен.

Новият сектор А и днешният капацитет

Последната голяма промяна започва през февруари 2013 година, когато старият сектор А е разрушен. Новата централна трибуна е открита на 23 април 2016 година с мач срещу Лудогорец, завършил 0:0, а лентата прерязва Андрей Аспарухов, синът на легендата. Трибуната струва 11,5 милиона лева и предлага около 6000 места, съблекални, ВИП помещения и журналистическа ложа.

Днес капацитетът е приблизително 18 хиляди места, разпределени в четири сектора, а теренът е с размери 105 на 68 метра и осветление от 1500 лукса. През 2017 година клубът сключва спонсорски договор за името на стадиона, при който се запазва името на Гунди и се добавя търговското название на основния партньор.

Какво вижда фенът днес

Днешният посетител на „Герена“ вижда стадион, който е смесица от епохи. Новият сектор А контрастира с по-старите трибуни, а самият квартал е плътно застроен, което прави достъпа до стадиона част от изживяването. Метрото, трамваите и пешеходните маршрути през квартала се изпълват със синьо още два часа преди началния час.

Вътре в съоръжението най-важното е разстоянието. „Герена“ е стадион, на който публиката чува какво си говорят играчите, а това променя усещането за мача. Песните не се губят в открито пространство, а се връщат обратно към терена. Точно това е и причината гостуващите отбори да определят това място като едно от най-неприятните за игра в България.

• Стадионът е открит на 10 март 1963 година с мач срещу Спартак (Плевен), спечелен с 4:0.
• Строежът е финансиран със средства, събирани от привържениците на клуба.
• Първият европейски мач на „Герена“ е 6:0 срещу Юргорден на 3 октомври 1965 година.
• От 1990 година стадионът носи името на Георги Аспарухов.
• След ремонта през 1999 година лекоатлетическата писта е премахната.
• Новият сектор А е открит на 23 април 2016 година и струва 11,5 милиона лева.

„Герена“ остава стадион с характер, който трудно се проектира на чертеж. Той е тясно свързан с квартала, с поколенията, които са го строили, и с онези вечери, в които целият град е гледал към една точка в София. Затова и днес, независимо от ремонтите и спонсорските имена, феновете продължават да го наричат просто с една дума.

Често задавани въпроси