Наско Сираков: голмайсторът, който промени Левски

Наско Сираков е името, което в Левски се произнася с особено уважение - не само заради головете, а заради начина, по който ги е вкарвал. Роден е на 26 април 1962 година в Стара Загора, играе като централен нападател и оставя след себе си 165 гола в 205 мача за „сините“, което и до днес е клубният рекорд. Малцина футболисти в България могат да се похвалят с толкова ясна идентичност: номер девет, който не се крие от топката.

Кариерата му обаче не е само статистика. Сираков е играчът, който бележи на две световни първенства, който печели титли с два различни клуба и който след края на кариерата си остава в Левски - първо като изпълнителен директор, после като собственик и президент. Малко легенди на българския футбол имат толкова дълга и толкова пряка връзка с един клуб.

Началото: нападател от Стара Загора

Пътят му към София минава през Хасково, където прави първите си стъпки в мъжкия футбол и където получава достатъчно игрово време, за да го забележат. В началото на 80-те години преминава в Левски и бързо се превръща в основен нападател на отбор, който има сериозни амбиции както в първенството, така и в Европа.

Още тогава личи онова, което ще го отличава през целия му път: силен удар и с двата крака, отлична игра с глава и рядко срещана увереност в наказателното поле. С височина 186 сантиметра и тегло 82 килограма той е физически доминиращ нападател, но не разчита само на тялото - движението му без топка е това, което му създава пространство. За контекста на клуба, в който пристига, вижте материала за историята на Левски от 1914 година.

165 гола в 205 мача

Рекордът от 165 попадения в 205 срещи за Левски е трудно постижим по две причини. Първо, защото изисква постоянство през много сезони, в които отборът се променя, а съперниците се адаптират. Второ, защото изисква рядко съотношение между голове и мачове - почти 0,8 попадения на среща, което в българското първенство е постижение от най-висок порядък.

Общо в А група Сираков има 294 мача и 196 гола, което го нарежда на трето място във вечната ранглиста след Петър Жеков и Мартин Камбуров. Това число показва нещо важно: той е бил резултатен не само в силния Левски, но и в отбори със средни възможности, където е трябвало да създава положенията сам.

Четири пъти голмайстор на първенството

През 1987 година той става голмайстор на А група с 36 попадения и получава „Бронзова обувка“ - отличие, което в онези години се дава на най-резултатния играч в Европа след „Златната“ и „Сребърната“. Следват още три голмайсторски сезона: 1988 с 28 гола, 1992 с 26 и 1994 с 30. Четири пъти най-резултатен в страната означава, че конкуренцията не е успяла да намери отговор на него в продължение на близо десетилетие.

Сезонът 1994/95 е особено показателен: той вкарва 12 гола в 10 срещи и е с основен принос за титлата на Левски. Такъв тип резултатност в решителната част на сезона е това, което отличава голмайстора от нападателя, който просто вкарва в лесните мачове.

Титлите и купите

С Левски Сираков става шампион през 1984, 1985, 1988, 1993 и 1994 година, а носи и купата на страната през 1984, 1986, 1992 и 1994. Към това се добавят и трите Купи на Съветската армия, които в онзи период се водят неофициален турнир, но имат сериозно значение за клубната история.

През 1995 година преминава в Славия и там постига нещо, което малцина очакват - печели дубъл с „белите“ през 1996 година, като е и голмайстор на отбора. Този сезон показва, че качеството му не зависи от средата: нападател от неговата класа може да бъде решаващ и в отбор, който не е сред фаворитите.

Националният отбор: 82 мача, 24 гола

Дебютът му за националния отбор е на 7 август 1983 година срещу Алжир, при победа с 3:2. Общо изиграва 82 срещи и вкарва 24 гола - числа, които го поставят сред най-важните играчи на своето поколение. На Световното първенство през 1986 година в Мексико той бележи изравнителния гол срещу Италия при 1:1 в мача на откриването и играе във всичките четири срещи на България.

На Световното първенство през 1994 година в САЩ той е част от поколението, което стига до полуфинал. Вкарва при победата с 2:0 срещу Аржентина в груповата фаза, изработва дузпата за почетния гол на полуфинала срещу Италия и играе във всичките седем мача на тима. Така се превръща във втория български футболист, който бележи на две световни първенства - постижение, което преди него има само Христо Бонев.

От кабинета до президентския стол

След края на кариерата си Сираков остава близо до Левски. От 1999 до 2008 година е изпълнителен директор на клуба, а през юни 2020 година става собственик и главен мажоритарен акционер. На 24 април 2026 година става президент на ПФК Левски.

Тази част от биографията му се оценява различно в зависимост от резултатите, но фактът остава: малцина играчи в България имат толкова дълга връзка с един клуб. За феновете това означава, че човекът, който някога е вкарвал головете, днес носи отговорността за бъдещето на Левски.

• Наско Сираков е роден на 26 април 1962 година в Стара Загора.
• За Левски има 205 мача и 165 гола, което е клубен рекорд.
• В А група има общо 294 мача и 196 гола.
• Четири пъти е голмайстор на първенството: 1987, 1988, 1992 и 1994 година.
• За националния отбор има 82 мача и 24 гола.
• От 24 април 2026 година е президент на ПФК Левски.

Защо остава еталон

Сираков е еталон, защото съчетава неща, които рядко се срещат заедно: физика, техника и хладнокръвие. Той не беше най-бързият нападател в първенството, но почти винаги се озоваваше на правилното място. Головете му с глава след центрирания от фланга се превърнаха в запазена марка, а ударът му от дистанция беше достатъчно силен, за да не му позволят да стреля от границата на наказателното поле.

За поколението, израснало през 80-те, той е и нещо повече - доказателство, че български нападател може да бъде решаващ на световно първенство. За по-младите фенове името му е свързано с ръководните битки на клуба, но и с една проста истина: в Левски номер девет винаги е означавал нещо.

Затова и разговорът за най-големите нападатели в историята на Левски винаги стига до него. Не защото другите нямат голове, а защото малцина са ги вкарвали толкова последователно, в толкова различни отбори и в толкова важни мачове. Това е наследство, което не се измерва само с трофеи, а с усещането, че когато той е на терена, резултатът все още може да се промени.

Често задавани въпроси