Стадион „Българска армия“: история, имена и бъдещето на армейския дом

„Българска армия“ е един от най-старите футболни адреси в София и домът на ЦСКА от самото създаване на клуба. Стадионът се намира в Борисовата градина, в местността, която някога е била известна като „Пустиняна“, и е видял почти цялата история на „армейците“ - от първите титли до европейските вечери и трудните години след 2015-а. За феновете това място е толкова важно, колкото и самият герб.

Историята на съоръжението обаче започва много преди ЦСКА да съществува. През 1925 година общината отпуска терена на АС-23, а оттам насетне стадионът сменя собственици, имена и облик няколко пъти. Да проследиш тези промени означава да разбереш как българският футбол е преминал през различни епохи - от клубен спорт до държавна политика и обратно.

От АС-23 до „Българска армия“

На 27 януари 1925 година Софийската община отпуска „за вечни времена“ място в Борисовата градина на отбора на АС-23 като компенсация за отнетите игрища на Атлетик, Слава и ОСК преди обединението им. Скицата предвижда трибуни от източната и западната страна, стоящи места на север и юг, лекоатлетическа писта и игрища за баскетбол, тенис и хокей.

През 30-те години клубът получава нотариален акт за вече изградения стадион, известен и като „Атлетик парк“. В началото на 40-те теренът е затревен, а през 1943 година стоящите места са премахнати, така че целият терен и пистата са заобиколени от трибуни. Тук се играят срещи от Столичното първенство и някои мачове на националния отбор.

Имената, които се сменят

Малко стадиони в България имат толкова богата смяна на имена. От 1923 до 1944 година съоръжението се нарича „АС-23“, от 1944 до 1949 година - „Чавдар“, след което идва дългият период на „Народна армия“ до 1990 година. В началото на 90-те за кратко носи името „ЦСКА“, а от 1993 година се нарича „Българска армия“.

Всяко от тези имена отразява политическия и институционалния контекст на своето време. През 1948 година стадионът става собственост на Централния дом на войската, а малко по-късно и на клуба, който днес познаваме като ЦСКА. През 1967 година съоръжението е прехвърлено на Министерството на народната отбрана, което обяснява и военната символика, която и до днес съпътства клуба.

Реконструкцията от 1965 до 1967 година

Основната реконструкция на входа и административните постройки е направена по проект на архитектите Антон Каравелов и Симеон Иванов. Работата започва през 1965 година и завършва през 1967-а, когато стадионът получава новото си име „Народна армия“. Именно тогава се оформя силуетът, който поколения фенове помнят - плътно прилепени трибуни, ниско над терена, с усещане за затвореност.

През 1982 година следва нова основна реконструкция, при която е поставено и електрическо осветление за футболния терен. Това позволява вечерни мачове и отваря вратата към европейските турнири в онези години, когато изискванията за осветление стават задължителни за домакинствата в УЕФА.

Теренът и съоръженията

Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра, което го прави едно от по-тесните в елита - детайл, който има тактическо значение, защото стеснява пространствата по фланговете. Комплексът разполага с два големи и един малък тренировъчен терен, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, което го превръща в място за целогодишна подготовка, а не само за мачове.

Осветеността на точка от игровото поле достига до 2100 лукса, а през 2000 година стадионът е оборудван с озвучителна уредба с мощност 48 киловата. За международните срещи се осигуряват до 120 телефонни връзки - детайл, който днес изглежда анахронизъм, но показва колко сериозно се е подготвяла инфраструктурата за мачове от европейските турнири.

Трибуните и секторите

Северната трибуна е сърцето на стадиона. Там е сектор Г, от който през 1990 година започва организираната подкрепа на привържениците и който и до днес се свързва с най-силния шум. Останалите сектори приютяват семейства, ветерани и гостуваща публика, като при дербита разпределението на местата се променя според изискванията за сигурност.

Поради ограничения капацитет най-големите европейски мачове на ЦСКА исторически се играят на Националния стадион „Васил Левски“. През 1982 година около 70 хиляди зрители присъстват на четвъртфинала и полуфинала на Купата на европейските шампиони срещу Ливърпул и Байерн (Мюнхен) - едни от най-големите регистрирани спортни събития в България. Тези вечери се помнят и заради тълпата, и заради усещането, че „армейците“ играят у дома си дори далеч от Борисовата градина.

• Теренът в Борисовата градина е отпуснат на АС-23 на 27 януари 1925 година.
• Стадионът е носил имената АС-23, Чавдар, Народна армия и ЦСКА.
• От 1993 година съоръжението се нарича „Българска армия“.
• Реконструкцията по проект на Каравелов и Иванов завършва през 1967 година.
• През 1982 година е поставено електрическо осветление.
• Игралното поле е с размери 105 на 66 метра.

Какво предстои

Темата за нов стадион се връща периодично в разговорите около клуба, защото съоръжението отговаря все по-трудно на съвременните изисквания за комфорт, сигурност и търговски права. Собствеността върху терена е отделен въпрос, който често усложнява плановете, а феновете от години следят всяко официално съобщение с надеждата, че „Армията“ ще получи облика, който заслужава.

Независимо от бъдещето, мястото остава същото - между дърветата на Борисовата градина, на няколко минути от центъра. Това е рядко предимство в европейски мащаб и вероятно точно затова „Българска армия“ се усеща като квартален стадион с национално значение. За контекста на съперничеството вижте и материала за трите стадиона на Вечното дерби.

За „армейците“ това не е просто адрес, а място, където са се случили първите им мачове, първите им разочарования и първите им големи победи. Стадионът може да смени името си още веднъж, но за поколенията той ще си остане „Армията“ - с късите разстояния, с шума от северната трибуна и с онова усещане, че тук нищо не се забравя.

Често задавани въпроси